БАН: Приемането на еврото може да се отложи. Това сочи макроикономическата

Българска академия на науките: Приемането на еврото може да се отсрочи. Това сочи макроикономическата прогноза на Института за стопански проучвания при Българската академия на науките. В документа е записано, че
Предстои последователно повишение на лихвите по заемите
То би се дължало на изстудяване на кредитирането както на компаниите, по този начин и на семействата, на фона на възходящите опасности на икономическата среда и начисляването на награда за риск върху вземанията от нефинансовия бранш.

Прогнозата се основава на допускания по отношение на динамичността в средносрочен проект (до 2026 г.) на интернационалните цени и външното търсене, както и на заложените стопански политики на държавното управление, обрисувани в средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година
При липса на нов потрес върху енергийните цени
стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация, като този развой ще бъде по-скоро муден. Изпълнението на Маастрихтския аршин за инфлацията едва ли ще бъде допустимо в границите на прогнозния интервал, което значи, че приемането на страната в еврозоната през 2025 година може да се отсрочи, предвиждат от Българска академия на науките.

Според учените има сериозна неизясненост във връзка с пазара на труда.
Безработицата не е значителен стопански проблем
макар повишаването на заплащането на труда в края на 2023 година и началото на 2024 година По-скоро се следи дефицит на работна мощ, който значително се дължи на влошаващата се демографска обстановка и продължаващата трудова емиграция, а не толкоз на забавянето на икономическата интензивност, написа в разбора.

Предвид неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура, действителният напредък на Брутният вътрешен продукт се предвижда да остане под евентуалния, като през 2024 година се чака да бъде малко над 2%. До 2026 година растежът гладко ще се възвърне до междинните равнища преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък.

Динамиката на потреблението ще се дефинира от повишаването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и ниския, само че въпреки всичко позитивен напредък на кредитната интензивност в страната.
Инвестициите ще се въздействат главно от темповете на асимилиране на средствата от Европейски Съюз
За целия интервал 2024-2026 година приносът на външното търсене в икономическия напредък ще остане негативен.

В средносрочен проект икономическият напредък в България се чака да бъде в границите на 3-3.5% годишно. Нарастването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и допусканията за ускорено асимилиране на европейски средства по Националния проект за възобновяване и резистентност.

През интервала 2024-2026 година инфлацията последователно ще понижава. Все отново ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие. Това значително се дължи на външни фактори, както и на някои дискреционни ограничения на държавното управление.

Те способстват за по-високия ритъм на инфлацията в съпоставяне със междинните стойности за държавите-членки на Европейски Съюз. През интервала 2024-2026 година заетостта в страната ще продължи да се дефинира от темпа на стопански напредък. И то при рестриктивните мерки, заложени от демографската обстановка. На този стадий не се регистрира смяна в предлагането на труд, подбудена от бежанската вълна от Украйна.